Лъч

4 nov 2008, 13:17

Poesía » De amor

565 0 2

Лъч

Лъч се прокрадва в черната безкрайност,

лъч сияен, весел и искрящ.

Продира тъмнината със своята кристалност

и мракът не е толкова ехтящ.

Лъчът надежда е, изгубена по пътя,

тя беше нощ през всичките ми дни,

но надеждата се винаги завръща,

не ни оставя, даже в безизходност ни крепи.

Сега, когато бавно просветлява,

се виждат сенки да се лутат кат' слепци.

Това сме аз и ти, и нашата вяра.

Дори се чува тъмнината от болка как крещи.

Вече е светло. Най-после аз прогледнах!

Към мене любовта със теб върви.

Ти ме обичаш! Знаех - ще се върнеш.

От лъча е светло и навсякъде блести!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lori_bebeto (Дива Самодива)

2008-11-05T21:42:35+02:00

Страхотно,магично лъчисто ммммм прелест !!!На теб мила ти пожелавам много много много лъчи и да продължаваш да ни радваш с хубавото си писане прегръдки
guardian_angel (Бояна Петрова)

2008-11-04T19:02:14+02:00

Прекрасно е всеки да намери своя лъч светлина!!!Много сладка поема,изпълнена с нежност и мечти!!!Дано този лъч винаги да осветлява пътя ти!!!