Лъч
Лъч
Лъч се прокрадва в черната безкрайност,
лъч сияен, весел и искрящ.
Продира тъмнината със своята кристалност
и мракът не е толкова ехтящ.
Лъчът надежда е, изгубена по пътя,
тя беше нощ през всичките ми дни,
но надеждата се винаги завръща,
не ни оставя, даже в безизходност ни крепи.
Сега, когато бавно просветлява,
се виждат сенки да се лутат кат' слепци.
Това сме аз и ти, и нашата вяра.
Дори се чува тъмнината от болка как крещи.
Вече е светло. Най-после аз прогледнах!
Към мене любовта със теб върви.
Ти ме обичаш! Знаех - ще се върнеш.
От лъча е светло и навсякъде блести!
© Яна Танева All rights reserved.
