Безлунна нощ е, пак вали
и свива чувства на кълбо,
а тъмнината все пълзи, пълзи,
покрива ме и ставаме едно.
Но нека съм невидима сега
и нека празен да ми бъде скута,
за да се скрие бликнала сълза,
въздишка да се сгуши там нечута.
И никой да не види как скръбта
в очите ми отново се оглежда,
доволна от видяното във тях,
към спомена болезнен как повежда. ...