geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
16 dic 2009, 22:36

Лъч надежда 

  Poesía » De amor
643 0 2

Безлунна нощ е, пак вали
и свива чувства на кълбо,
а тъмнината все пълзи, пълзи,
покрива ме и ставаме едно.


Но нека съм невидима сега
и нека празен да ми бъде скута,
за да се скрие бликнала сълза,
въздишка да се сгуши там нечута.


И никой да не види как скръбта
в очите ми отново се оглежда,
доволна от видяното във тях,
към спомена болезнен как повежда.


И никой да не чуе как мълвя
молитвата, която ме спасява
дори във тежък миг на самота,
в сърцето ми надежда как посява.


Защото някъде във тъмнина
навярно някой мене чака
и шепне святата молба:
"Прати ми, Боже, лъч във мрака!"

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??