Лъч надежда
Безлунна нощ е, пак вали
и свива чувства на кълбо,
а тъмнината все пълзи, пълзи,
покрива ме и ставаме едно.
Но нека съм невидима сега
и нека празен да ми бъде скута,
за да се скрие бликнала сълза,
въздишка да се сгуши там нечута.
И никой да не види как скръбта
в очите ми отново се оглежда,
доволна от видяното във тях,
към спомена болезнен как повежда.
И никой да не чуе как мълвя
молитвата, която ме спасява
дори във тежък миг на самота,
в сърцето ми надежда как посява.
Защото някъде във тъмнина
навярно някой мене чака
и шепне святата молба:
"Прати ми, Боже, лъч във мрака!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
