Лъч светлина
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща,
животът, на живо сърцето ми вади,
устоявам на страховитите бури,
но мога, в капка вода да се удавя.
Когато се движа през полето сама
и слънцето жарко, изпива очите ,
над мене надвисват птичи крила,
и възкръсват спасени мечтите.
Аз знам, ще се прибера у дома,
и душата успокоена, ще седне,
от храма душевен, лъч светлина,
сърцето в живота ще впрегне!
Ето, постилам леглото на щастието
и плавам по реката на чувствата,
знам, че няма да остана нещастна,
слънчев лъч, в душата съм пуснала !
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
