4.11.2021 г., 6:48 ч.

Лъч светлина 

  Поезия » Друга
1653 5 27
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща,
животът, на живо сърцето ми вади,
устоявам на страховитите бури,
но мога, в капка вода да се удавя.
Когато се движа през полето сама
и слънцето жарко, изпива очите ,
над мене надвисват птичи крила,
и възкръсват спасени мечтите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

12 място

Предложения
: ??:??