M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
4.11.2021 г., 6:48 ч.

Лъч светлина 

  Поезия » Друга
1156 5 27

Когато ме завладява дълбока тъга,

викам спомените, да ми помогнат,

те ме обгръщат  гальовно с ръка,

самотата си, с лекота да надмогна.

 

Но понякога упойката не хваща,

животът, на живо сърцето ми вади,

устоявам на страховитите бури,

но мога, в капка вода да се удавя.

 

Когато се движа през полето сама

и слънцето жарко, изпива очите ,

над мене надвисват птичи крила,

и възкръсват спасени мечтите.

 

Аз знам, ще се прибера у дома,

и душата успокоена, ще седне,

от храма душевен, лъч  светлина,

сърцето в живота ще впрегне!

 

Ето, постилам леглото на щастието

и плавам по  реката на чувствата,

знам, че няма да остана нещастна,

слънчев лъч, в душата съм пуснала !

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

12 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??