M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
Nov 4, 2021, 6:48 AM

Лъч светлина 

  Poetry » Other
1500 5 27

Когато ме завладява дълбока тъга,

викам спомените, да ми помогнат,

те ме обгръщат  гальовно с ръка,

самотата си, с лекота да надмогна.

 

Но понякога упойката не хваща,

животът, на живо сърцето ми вади,

устоявам на страховитите бури,

но мога, в капка вода да се удавя.

 

Когато се движа през полето сама

и слънцето жарко, изпива очите ,

над мене надвисват птичи крила,

и възкръсват спасени мечтите.

 

Аз знам, ще се прибера у дома,

и душата успокоена, ще седне,

от храма душевен, лъч  светлина,

сърцето в живота ще впрегне!

 

Ето, постилам леглото на щастието

и плавам по  реката на чувствата,

знам, че няма да остана нещастна,

слънчев лъч, в душата съм пуснала !

 

© Миночка Митева All rights reserved.

The work is a contestant:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

12 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??