5 may 2010, 13:11

Лъчист проблясък 

  Poesía » Odas y poemas
1179 0 3
Въздушната жарава гасне,
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори.

В реката нечий образ блясне,
в вълните споменът лети
и образи красиви, ясни
живеят нечии мечти.

Жребец среднощен, необязден
огромното поле краси
със стъпки тихи и прекрасни
нашепва фрази приказни.

Орел огромен там се рее
и вижда първите лъчи,
далечна, древна песен пеят
тез мъдри пламенни очи.

Тревата украсява птичи хор,
изгрява мощно утринта,
животът не усеща вече мор
- облива се във светлина.

Тук жарко слънце вече властва,
дърветата събуждат се,
огромни, клоните припляскват
на рой танцуващи нозе.

По небосклона слънцето преваля
и украсява планини,
лицето си огромно скланя
и се приготвя да поспи.

Открил живота, той ги забелязва,
простира в въздуха ръце,
дори когато слънцето залязва,
усеща той - животът го зове.

И веч не гледа с поглед бесен,
в очите му любов искри,
за погледа му са чудесни
- последни слънчеви лъчи.

Въздушната жарава гасне,
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори...

© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Този стих наистина един лъчист проблясък. Много харесах.
  • Облакът е скрил луната, но тя гори. Малко е неясно заради словореда, но се наложи за да запазя римата.
  • "луната, облак скрил, гори."
    луната все пак е в ж.р.
Propuestas
: ??:??