5 may 2010, 13:11

Лъчист проблясък

1.4K 0 3
Въздушната жарава гасне,
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори.

В реката нечий образ блясне,
в вълните споменът лети
и образи красиви, ясни
живеят нечии мечти.

Жребец среднощен, необязден
огромното поле краси
със стъпки тихи и прекрасни
нашепва фрази приказни.

Орел огромен там се рее
и вижда първите лъчи,
далечна, древна песен пеят
тез мъдри пламенни очи.

Тревата украсява птичи хор,
изгрява мощно утринта,
животът не усеща вече мор
- облива се във светлина.

Тук жарко слънце вече властва,
дърветата събуждат се,
огромни, клоните припляскват
на рой танцуващи нозе.

По небосклона слънцето преваля
и украсява планини,
лицето си огромно скланя
и се приготвя да поспи.

Открил живота, той ги забелязва,
простира в въздуха ръце,
дори когато слънцето залязва,
усеща той - животът го зове.

И веч не гледа с поглед бесен,
в очите му любов искри,
за погледа му са чудесни
- последни слънчеви лъчи.

Въздушната жарава гасне,
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих наистина един лъчист проблясък. Много харесах.
  • Облакът е скрил луната, но тя гори. Малко е неясно заради словореда, но се наложи за да запазя римата.
  • "луната, облак скрил, гори."
    луната все пак е в ж.р.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...