5 мая 2010 г., 13:11

Лъчист проблясък

1.4K 0 3
Въздушната жарава гасне,
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори.

В реката нечий образ блясне,
в вълните споменът лети
и образи красиви, ясни
живеят нечии мечти.

Жребец среднощен, необязден
огромното поле краси
със стъпки тихи и прекрасни
нашепва фрази приказни.

Орел огромен там се рее
и вижда първите лъчи,
далечна, древна песен пеят
тез мъдри пламенни очи.

Тревата украсява птичи хор,
изгрява мощно утринта,
животът не усеща вече мор
- облива се във светлина.

Тук жарко слънце вече властва,
дърветата събуждат се,
огромни, клоните припляскват
на рой танцуващи нозе.

По небосклона слънцето преваля
и украсява планини,
лицето си огромно скланя
и се приготвя да поспи.

Открил живота, той ги забелязва,
простира в въздуха ръце,
дори когато слънцето залязва,
усеща той - животът го зове.

И веч не гледа с поглед бесен,
в очите му любов искри,
за погледа му са чудесни
- последни слънчеви лъчи.

Въздушната жарава гасне,
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих наистина един лъчист проблясък. Много харесах.
  • Облакът е скрил луната, но тя гори. Малко е неясно заради словореда, но се наложи за да запазя римата.
  • "луната, облак скрил, гори."
    луната все пак е в ж.р.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...