Лъчист проблясък
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори.
В реката нечий образ блясне,
в вълните споменът лети
и образи красиви, ясни
живеят нечии мечти.
Жребец среднощен, необязден
огромното поле краси
със стъпки тихи и прекрасни
нашепва фрази приказни.
Орел огромен там се рее
и вижда първите лъчи,
далечна, древна песен пеят
тез мъдри пламенни очи.
Тревата украсява птичи хор,
изгрява мощно утринта,
животът не усеща вече мор
- облива се във светлина.
Тук жарко слънце вече властва,
дърветата събуждат се,
огромни, клоните припляскват
на рой танцуващи нозе.
По небосклона слънцето преваля
и украсява планини,
лицето си огромно скланя
и се приготвя да поспи.
Открил живота, той ги забелязва,
простира в въздуха ръце,
дори когато слънцето залязва,
усеща той - животът го зове.
И веч не гледа с поглед бесен,
в очите му любов искри,
за погледа му са чудесни
- последни слънчеви лъчи.
Въздушната жарава гасне,
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори...
© Людмил Стоянов All rights reserved.