лия (Лия Василева)
42 53
10 feb 2008, 21:12

Лъжа 

  Poesía
660 0 3

Казваш, че ме обичаш,

но дали е така?

Казваш, че ме искаш,

ала сън ли е това?

 

Колко пъти подигра се със мен?

Колко пъти умирах

и после раждах се в теб?

Колко време ти трябва до днес не разбрах!

Един живот, а погубих го в страх!

 

Не знам вече кой си!

Отново мираж?

Копнеж по изгубена страст

или зов загубен във нас?

 

Мразя се, викам те,

крещя и проклинам се!

 

Защо продължавам?

С какво го заслужавам?

Защо лъжа и тебе и мен?

Защо казвам мразя те,

но не преставам

пак да се връщам и да се предавам?

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това прилича на някои мои в началото,радваш!Това са чувства, бушуващи в душата. Добре ги изразяваш!Аз знам, боли от предателството. Но това са те хората... Продължавай да пишеш все така!
  • Тодор Кирязов много точно го е казал.
    Поздрав за стиха, Лория.
  • от лъжата боли,но влюбените хора са слепи и вярват на миража!!
Propuestas
: ??:??