10.02.2008 г., 21:12

Лъжа

1K 0 3

Казваш, че ме обичаш,

но дали е така?

Казваш, че ме искаш,

ала сън ли е това?

 

Колко пъти подигра се със мен?

Колко пъти умирах

и после раждах се в теб?

Колко време ти трябва до днес не разбрах!

Един живот, а погубих го в страх!

 

Не знам вече кой си!

Отново мираж?

Копнеж по изгубена страст

или зов загубен във нас?

 

Мразя се, викам те,

крещя и проклинам се!

 

Защо продължавам?

С какво го заслужавам?

Защо лъжа и тебе и мен?

Защо казвам мразя те,

но не преставам

пак да се връщам и да се предавам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това прилича на някои мои в началото,радваш!Това са чувства, бушуващи в душата. Добре ги изразяваш!Аз знам, боли от предателството. Но това са те хората... Продължавай да пишеш все така!
  • Тодор Кирязов много точно го е казал.
    Поздрав за стиха, Лория.
  • от лъжата боли,но влюбените хора са слепи и вярват на миража!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...