Feb 10, 2008, 9:12 PM

Лъжа

  Poetry
1K 0 3

Казваш, че ме обичаш,

но дали е така?

Казваш, че ме искаш,

ала сън ли е това?

 

Колко пъти подигра се със мен?

Колко пъти умирах

и после раждах се в теб?

Колко време ти трябва до днес не разбрах!

Един живот, а погубих го в страх!

 

Не знам вече кой си!

Отново мираж?

Копнеж по изгубена страст

или зов загубен във нас?

 

Мразя се, викам те,

крещя и проклинам се!

 

Защо продължавам?

С какво го заслужавам?

Защо лъжа и тебе и мен?

Защо казвам мразя те,

но не преставам

пак да се връщам и да се предавам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това прилича на някои мои в началото,радваш!Това са чувства, бушуващи в душата. Добре ги изразяваш!Аз знам, боли от предателството. Но това са те хората... Продължавай да пишеш все така!
  • Тодор Кирязов много точно го е казал.
    Поздрав за стиха, Лория.
  • от лъжата боли,но влюбените хора са слепи и вярват на миража!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...