Лъжесъпричастие

3 jul 2010, 17:49

Poesía

475 0 3

Да се правим на добри...

най-великото призвание,

с много шум и веселби

да дариме състрадание!

Някои така разбират

трудния живот на хората,

дето цял живот жонглират

между вярата и преумората;

между края и началото,

между болка и надежда,

между черното и бялото

с взор към новото проглеждане.

Истинското е в нагласата,

че и ние сме подвластни,

че сме също част от масата

и на таз планета расли.

Истината е в надеждата,

че за всички има пътища

и в трънливото усещане,

че няма винаги завръщане!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

exs_77 (Екатерина Спасова)

2011-08-08T23:07:47+03:00

Надеждата, Марине, както всички знаем умира последна, но и тя умира... стихотворението е написано по повод конкретни случки, имащи общо с действителни лица и събития и мисля, че е трудно за правилно схващане от незапознати, но пък винаги мога да разкажа- придобит опит и знание никога не са излишни!
tsofa (Марин Цанков)

2011-08-08T21:12:30+03:00

Надеждата е за слабите, а ти не ми се виждаш такава! Все пак стихотворението ми хареса!
stefitopz (Стефка Георгиева )

2010-07-24T12:04:56+03:00

Нишката на баланса е много тънка понякога...