3.07.2010 г., 17:49

Лъжесъпричастие

600 0 3

Да се правим на добри...

най-великото призвание,

с много шум и веселби

да дариме състрадание!

 

Някои така разбират

трудния живот на хората,

дето цял живот жонглират

между вярата и преумората;

 

между края  и началото,

между болка и надежда,

между черното и бялото

с взор към новото проглеждане.

 

Истинското е в нагласата,

че и ние сме подвластни,

че сме също част от масата

и на таз планета расли.

 

Истината е в надеждата,

че за всички има пътища

и в трънливото усещане,

че няма винаги завръщане!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надеждата, Марине, както всички знаем умира последна, но и тя умира... стихотворението е написано по повод конкретни случки, имащи общо с действителни лица и събития и мисля, че е трудно за правилно схващане от незапознати, но пък винаги мога да разкажа- придобит опит и знание никога не са излишни!
  • Надеждата е за слабите, а ти не ми се виждаш такава! Все пак стихотворението ми хареса!
  • Нишката на баланса е много тънка понякога...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...