Jul 3, 2010, 5:49 PM

Лъжесъпричастие

  Poetry
599 0 3

Да се правим на добри...

най-великото призвание,

с много шум и веселби

да дариме състрадание!

 

Някои така разбират

трудния живот на хората,

дето цял живот жонглират

между вярата и преумората;

 

между края  и началото,

между болка и надежда,

между черното и бялото

с взор към новото проглеждане.

 

Истинското е в нагласата,

че и ние сме подвластни,

че сме също част от масата

и на таз планета расли.

 

Истината е в надеждата,

че за всички има пътища

и в трънливото усещане,

че няма винаги завръщане!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надеждата, Марине, както всички знаем умира последна, но и тя умира... стихотворението е написано по повод конкретни случки, имащи общо с действителни лица и събития и мисля, че е трудно за правилно схващане от незапознати, но пък винаги мога да разкажа- придобит опит и знание никога не са излишни!
  • Надеждата е за слабите, а ти не ми се виждаш такава! Все пак стихотворението ми хареса!
  • Нишката на баланса е много тънка понякога...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...