31 mar 2024, 11:31

Лъжите

  Poesía
512 2 2

Сто пъти да ме /из/лъжат - НЕКА!

Ще понеса аз тази дан.

Но, заради стоте измами на човека,

не ще отхвърля искрената /протегната/ длан.

........................................................................................................

В идейните граници на формата,

чистата естетическа емоция,се възприема на дуално ниво: -

Черно - бяло,тъмно - светло,любов - омраза,доверие - лъжа......

....................................................................................................................................

ЛЪЖИТЕ

Дори да викаш - няма да те чуят

дори да плачеш - няма да се спрат.

Дори да си скала - ще те пречупят,

дори да ги убиеш - няма да умрат.

.........................................................................

И нямат край дотяжните им щения,

и нямат спир - пробождащи шила,

привикнали на вечните гонения,

затворници без чувство за вина.

P.S.

Из дебрите на мисли изтерзани

редуват се пенлива страст и пухкав сняг.

Да зная че, от неколцината призвани,

един ще стигне своя /спасителен/ бряг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допада ми.
  • Твърде много истина за лъжите. Не знам, дали този вариант няма да ти допадне повече:
    Из дебрите на мисли изтерзани
    редуват се пенлива страст и пухкав сняг.
    Да зная, че от неколцината призвани,
    един ще стигне до спасителния бряг.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...