Лъжите
Сто пъти да ме /из/лъжат - НЕКА!
Ще понеса аз тази дан.
Но, заради стоте измами на човека,
не ще отхвърля искрената /протегната/ длан.
........................................................................................................
В идейните граници на формата,
чистата естетическа емоция,се възприема на дуално ниво: -
Черно - бяло,тъмно - светло,любов - омраза,доверие - лъжа......
....................................................................................................................................
ЛЪЖИТЕ
Дори да викаш - няма да те чуят
дори да плачеш - няма да се спрат.
Дори да си скала - ще те пречупят,
дори да ги убиеш - няма да умрат.
.........................................................................
И нямат край дотяжните им щения,
и нямат спир - пробождащи шила,
привикнали на вечните гонения,
затворници без чувство за вина.
P.S.
Из дебрите на мисли изтерзани
редуват се пенлива страст и пухкав сняг.
Да зная че, от неколцината призвани,
един ще стигне своя /спасителен/ бряг.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
Не знам, дали този вариант няма да ти допадне повече:
