31.03.2024 г., 11:31 ч.

Лъжите 

  Поезия
75 2 2

Сто пъти да ме /из/лъжат - НЕКА!

Ще понеса аз тази дан.

Но, заради стоте измами на човека,

не ще отхвърля искрената /протегната/ длан.

........................................................................................................

В идейните граници на формата,

чистата естетическа емоция,се възприема на дуално ниво: -

Черно - бяло,тъмно - светло,любов - омраза,доверие - лъжа......

....................................................................................................................................

ЛЪЖИТЕ

Дори да викаш - няма да те чуят

дори да плачеш - няма да се спрат.

Дори да си скала - ще те пречупят,

дори да ги убиеш - няма да умрат.

.........................................................................

И нямат край дотяжните им щения,

и нямат спир - пробождащи шила,

привикнали на вечните гонения,

затворници без чувство за вина.

P.S.

Из дебрите на мисли изтерзани

редуват се пенлива страст и пухкав сняг.

Да зная че, от неколцината призвани,

един ще стигне своя /спасителен/ бряг.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Допада ми.
  • Твърде много истина за лъжите. Не знам, дали този вариант няма да ти допадне повече:
    Из дебрите на мисли изтерзани
    редуват се пенлива страст и пухкав сняг.
    Да зная, че от неколцината призвани,
    един ще стигне до спасителния бряг.
Предложения
: ??:??