Лъжовен свят

От близките дървета долових
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?

Стенание и писъци от болка
долових за миг
и после... всичко пак
се изпари сякаш нивга не било.

Продължих напред
и локва кръв съзрях,
а в близост труп -
обезобразено тяло.

Убийство? - не, определено -
някой сам си сложил край на жалкий си живот
нещастник, мърша непотребна,
била ли не била и тя сама не знае.

Потресен от началната картина,
изпаднах в ужас,
щом видях около трупа
вълците дузина.

Какъв ли смисъл има битието?
Раждаш се, живееш, после мреш
и червеи мръсни угощаваш
и... за миг си веч в небитието!