17 окт. 2017 г., 10:09

Лъжовен свят

1.1K 0 0

От близките дървета долових
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?

Стенание и писъци от болка
долових за миг
и после... всичко пак
се изпари сякаш нивга не било.

Продължих напред
и локва кръв съзрях,
а в близост труп -
обезобразено тяло.

Убийство? - не, определено -
някой сам си сложил край на жалкий си живот
нещастник, мърша непотребна,
била ли не била и тя сама не знае.

Потресен от началната картина,
изпаднах в ужас,
щом видях около трупа
вълците дузина.

Какъв ли смисъл има битието?
Раждаш се, живееш, после мреш
и червеи мръсни угощаваш
и... за миг си веч в небитието!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Стихотворението е с подчертано екзистенциална същност. Основната цел е да представи друго виждане за живота- като нещо не толкова комплицирано, а по-скоро кратко, бързо изплъзващо се от нас.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...