17 окт. 2017 г., 10:09

Лъжовен свят

1.1K 0 0

От близките дървета долових
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?

Стенание и писъци от болка
долових за миг
и после... всичко пак
се изпари сякаш нивга не било.

Продължих напред
и локва кръв съзрях,
а в близост труп -
обезобразено тяло.

Убийство? - не, определено -
някой сам си сложил край на жалкий си живот
нещастник, мърша непотребна,
била ли не била и тя сама не знае.

Потресен от началната картина,
изпаднах в ужас,
щом видях около трупа
вълците дузина.

Какъв ли смисъл има битието?
Раждаш се, живееш, после мреш
и червеи мръсни угощаваш
и... за миг си веч в небитието!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Стихотворението е с подчертано екзистенциална същност. Основната цел е да представи друго виждане за живота- като нещо не толкова комплицирано, а по-скоро кратко, бързо изплъзващо се от нас.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...