17.10.2017 г., 10:09

Лъжовен свят

1K 0 0

От близките дървета долових
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?

Стенание и писъци от болка
долових за миг
и после... всичко пак
се изпари сякаш нивга не било.

Продължих напред
и локва кръв съзрях,
а в близост труп -
обезобразено тяло.

Убийство? - не, определено -
някой сам си сложил край на жалкий си живот
нещастник, мърша непотребна,
била ли не била и тя сама не знае.

Потресен от началната картина,
изпаднах в ужас,
щом видях около трупа
вълците дузина.

Какъв ли смисъл има битието?
Раждаш се, живееш, после мреш
и червеи мръсни угощаваш
и... за миг си веч в небитието!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Стихотворението е с подчертано екзистенциална същност. Основната цел е да представи друго виждане за живота- като нещо не толкова комплицирано, а по-скоро кратко, бързо изплъзващо се от нас.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...