Oct 17, 2017, 10:09 AM

Лъжовен свят

1.1K 0 0

От близките дървета долових
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?

Стенание и писъци от болка
долових за миг
и после... всичко пак
се изпари сякаш нивга не било.

Продължих напред
и локва кръв съзрях,
а в близост труп -
обезобразено тяло.

Убийство? - не, определено -
някой сам си сложил край на жалкий си живот
нещастник, мърша непотребна,
била ли не била и тя сама не знае.

Потресен от началната картина,
изпаднах в ужас,
щом видях около трупа
вълците дузина.

Какъв ли смисъл има битието?
Раждаш се, живееш, после мреш
и червеи мръсни угощаваш
и... за миг си веч в небитието!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Стихотворението е с подчертано екзистенциална същност. Основната цел е да представи друго виждане за живота- като нещо не толкова комплицирано, а по-скоро кратко, бързо изплъзващо се от нас.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...