11 jul 2007, 15:12

лъжовна 

  Poesía
1390 0 11
В прегръдки нежни аз заспивам всяка вечер,
любовта му силна чувствам ден след ден.
За мен той би донесъл царски скиптър
и даже, сигурна съм, би умрял заради мен.

С емоция такава не мога да отвърна,
неговият жест не пали огън в мен.
Дори когато в мрака нощем го прегърна,
сърцето ми по-твърдо е от камъка студен.

Гореща, палеща е любовта му,
но безплодна е пустиня тя за мен.
Уморих се силно аз от жажда
и в друг намерих оазиса зелен.

Той дава ми живителната сила, въздух, влага,
сега щастлива съм и плод преизобилства в мен.
Макар и да не мога да съм все със него, зная,
че няма никой друг по-близо в тоз момент.

© Пламена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??