11 jul 2007, 15:12

лъжовна

  Poesía
1.7K 0 11
В прегръдки нежни аз заспивам всяка вечер,
любовта му силна чувствам ден след ден.
За мен той би донесъл царски скиптър
и даже, сигурна съм, би умрял заради мен.

С емоция такава не мога да отвърна,
неговият жест не пали огън в мен.
Дори когато в мрака нощем го прегърна,
сърцето ми по-твърдо е от камъка студен.

Гореща, палеща е любовта му,
но безплодна е пустиня тя за мен.
Уморих се силно аз от жажда
и в друг намерих оазиса зелен.

Той дава ми живителната сила, въздух, влага,
сега щастлива съм и плод преизобилства в мен.
Макар и да не мога да съм все със него, зная,
че няма никой друг по-близо в тоз момент.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...