Jul 11, 2007, 3:12 PM

лъжовна

  Poetry
1.7K 0 11
В прегръдки нежни аз заспивам всяка вечер,
любовта му силна чувствам ден след ден.
За мен той би донесъл царски скиптър
и даже, сигурна съм, би умрял заради мен.

С емоция такава не мога да отвърна,
неговият жест не пали огън в мен.
Дори когато в мрака нощем го прегърна,
сърцето ми по-твърдо е от камъка студен.

Гореща, палеща е любовта му,
но безплодна е пустиня тя за мен.
Уморих се силно аз от жажда
и в друг намерих оазиса зелен.

Той дава ми живителната сила, въздух, влага,
сега щастлива съм и плод преизобилства в мен.
Макар и да не мога да съм все със него, зная,
че няма никой друг по-близо в тоз момент.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...