11.07.2007 г., 15:12

лъжовна

1.7K 0 11
В прегръдки нежни аз заспивам всяка вечер,
любовта му силна чувствам ден след ден.
За мен той би донесъл царски скиптър
и даже, сигурна съм, би умрял заради мен.

С емоция такава не мога да отвърна,
неговият жест не пали огън в мен.
Дори когато в мрака нощем го прегърна,
сърцето ми по-твърдо е от камъка студен.

Гореща, палеща е любовта му,
но безплодна е пустиня тя за мен.
Уморих се силно аз от жажда
и в друг намерих оазиса зелен.

Той дава ми живителната сила, въздух, влага,
сега щастлива съм и плод преизобилства в мен.
Макар и да не мога да съм все със него, зная,
че няма никой друг по-близо в тоз момент.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...