6 oct 2009, 1:38

Любим

  Poesía
1.1K 0 11

Без теб съм

китара без струни,

захвърлена нейде

в кьошето -

потънала

в прах.

Без теб съм

безцветна и

няма -

изгубена в

грубия свят.

Отворена книга

без букви,

изсъхнал букет

цветя -

стократно умираща

зъзнеща,

самотна навън

във снега...

Без теб няма

утре и вчера

и мирис на

момина сълза,

душата се мята

и страда -

за топлите нощи

сега...

За мен си

топла жилетка

обгърнала

мойта снага,

красива картина

в рамка,

нарисувана от

мойта ръка!

С теб ще творим

до забрава,

миговете на

любовта

времето ни

подарва -

щастие и красота!

 

25.09.2009г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...