6 oct 2009, 1:38

Любим

  Poesía
1.1K 0 11

Без теб съм

китара без струни,

захвърлена нейде

в кьошето -

потънала

в прах.

Без теб съм

безцветна и

няма -

изгубена в

грубия свят.

Отворена книга

без букви,

изсъхнал букет

цветя -

стократно умираща

зъзнеща,

самотна навън

във снега...

Без теб няма

утре и вчера

и мирис на

момина сълза,

душата се мята

и страда -

за топлите нощи

сега...

За мен си

топла жилетка

обгърнала

мойта снага,

красива картина

в рамка,

нарисувана от

мойта ръка!

С теб ще творим

до забрава,

миговете на

любовта

времето ни

подарва -

щастие и красота!

 

25.09.2009г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...