Oct 6, 2009, 1:38 AM

Любим

  Poetry
1.1K 0 11

Без теб съм

китара без струни,

захвърлена нейде

в кьошето -

потънала

в прах.

Без теб съм

безцветна и

няма -

изгубена в

грубия свят.

Отворена книга

без букви,

изсъхнал букет

цветя -

стократно умираща

зъзнеща,

самотна навън

във снега...

Без теб няма

утре и вчера

и мирис на

момина сълза,

душата се мята

и страда -

за топлите нощи

сега...

За мен си

топла жилетка

обгърнала

мойта снага,

красива картина

в рамка,

нарисувана от

мойта ръка!

С теб ще творим

до забрава,

миговете на

любовта

времето ни

подарва -

щастие и красота!

 

25.09.2009г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...