Любим
Без теб съм
китара без струни,
захвърлена нейде
в кьошето -
потънала
в прах.
Без теб съм
безцветна и
няма -
изгубена в
грубия свят.
Отворена книга
без букви,
изсъхнал букет
цветя -
стократно умираща
зъзнеща,
самотна навън
във снега...
Без теб няма
утре и вчера
и мирис на
момина сълза,
душата се мята
и страда -
за топлите нощи
сега...
За мен си
топла жилетка
обгърнала
мойта снага,
красива картина
в рамка,
нарисувана от
мойта ръка!
С теб ще творим
до забрава,
миговете на
любовта
времето ни
подарва -
щастие и красота!
25.09.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
