бялатишина бялатишина
33 136
4 jul 2017, 13:25

Любим

577 3 5

Къде си днес?... Дали си продължил?
Започнахме със бури... От началото...
Не исках да те цапам със сълзи.
Не издържах. Видя ме огледалото.

 

Къде си днес?... Щастлив ли си? Забравил?...
И още ли гори така сърцето ти?
Най-меката ми ласка ще е рана.
Защото ти си океан от нежност.

 

Единствено това ще ти призная:
страхувах се такъв да те обичам.
Очите ти са само светлина и
избрах си вече в тях да не надничам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • бялатишина
    бялатишина
    Има светлина, пред която не можеш да не се страхуваш. Тя те кара да преосмислиш живота си. Нежността е най-силното оръжие. И точно с него ни побеждава любовта. Не можеш да не се страхуваш от нещо, което заплашва да ти липсва така.
    Трябва да си готов на всичко, за да гледаш там. Тази светлина не прощава. Тя или ти взима всичко, или си отива и те премазва с липсата си.
    Но пътят до нея е много дълъг. Най-дългият възможен. Разбира се, че е плашещо да предложат да ти дадат и да ти вземат всичко.
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Мисля над финала: как може да се страхуваш от свелината в очите му?!
    Това твое откровение е поразително, Яна!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Всеотдайна самоотверженост!
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Прекрасен, силен стих, Яна! Тъжен и чак ми запари на очите... Ако тази светлина е за теб, надничай в очите му, те никога не лъжат. Поздрави!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Не се страхувай от сълзите, те не цапат, а пречистват. Опитай пак да надникнеш...Поздравления за красивите стихове, Яна!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0