4 июл. 2017 г., 13:25

Любим

Поэзия » Любовная

570 3 5

Къде си днес?... Дали си продължил?
Започнахме със бури... От началото...
Не исках да те цапам със сълзи.
Не издържах. Видя ме огледалото.

Къде си днес?... Щастлив ли си? Забравил?...
И още ли гори така сърцето ти?
Най-меката ми ласка ще е рана.
Защото ти си океан от нежност.

Единствено това ще ти призная:
страхувах се такъв да те обичам.
Очите ти са само светлина и
избрах си вече в тях да не надничам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

бялатишина

Има светлина, пред която не можеш да не се страхуваш. Тя те кара да преосмислиш живота си. Нежността е най-силното оръжие. И точно с него ни побеждава любовта. Не можеш да не се страхуваш от нещо, което заплашва да ти липсва така.
Трябва да си готов на всичко, за да гледаш там. Тази светлина не прощава. Тя или ти взима всичко, или си отива и те премазва с липсата си.
Но пътят до нея е много дълъг. Най-дългият възможен. Разбира се, че е плашещо да предложат да ти дадат и да ти вземат всичко.

2017-07-04T22:04:18+03:00
voda (Елица Ангелова)

Мисля над финала: как може да се страхуваш от свелината в очите му?!
Това твое откровение е поразително, Яна!

2017-07-04T21:16:41+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Всеотдайна самоотверженост!

2017-07-04T20:14:08+03:00
rocker (Велин)

Прекрасен, силен стих, Яна! Тъжен и чак ми запари на очите... Ако тази светлина е за теб, надничай в очите му, те никога не лъжат. Поздрави!

2017-07-04T17:50:43+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Не се страхувай от сълзите, те не цапат, а пречистват. Опитай пак да надникнеш...Поздравления за красивите стихове, Яна!

2017-07-04T13:57:47+03:00