Къде си днес?... Дали си продължил?
Започнахме със бури... От началото...
Не исках да те цапам със сълзи.
Не издържах. Видя ме огледалото.
Къде си днес?... Щастлив ли си? Забравил?...
И още ли гори така сърцето ти?
Най-меката ми ласка ще е рана.
Защото ти си океан от нежност.
Единствено това ще ти призная:
страхувах се такъв да те обичам.
Очите ти са само светлина и
избрах си вече в тях да не надничам.