Jul 4, 2017, 1:25 PM

Любим

  Poetry » Love
571 3 5

Къде си днес?... Дали си продължил?
Започнахме със бури... От началото...
Не исках да те цапам със сълзи.
Не издържах. Видя ме огледалото.

 

Къде си днес?... Щастлив ли си? Забравил?...
И още ли гори така сърцето ти?
Най-меката ми ласка ще е рана.
Защото ти си океан от нежност.

 

Единствено това ще ти призная:
страхувах се такъв да те обичам.
Очите ти са само светлина и
избрах си вече в тях да не надничам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има светлина, пред която не можеш да не се страхуваш. Тя те кара да преосмислиш живота си. Нежността е най-силното оръжие. И точно с него ни побеждава любовта. Не можеш да не се страхуваш от нещо, което заплашва да ти липсва така.
    Трябва да си готов на всичко, за да гледаш там. Тази светлина не прощава. Тя или ти взима всичко, или си отива и те премазва с липсата си.
    Но пътят до нея е много дълъг. Най-дългият възможен. Разбира се, че е плашещо да предложат да ти дадат и да ти вземат всичко.
  • Мисля над финала: как може да се страхуваш от свелината в очите му?!
    Това твое откровение е поразително, Яна!
  • Всеотдайна самоотверженост!
  • Прекрасен, силен стих, Яна! Тъжен и чак ми запари на очите... Ако тази светлина е за теб, надничай в очите му, те никога не лъжат. Поздрави!
  • Не се страхувай от сълзите, те не цапат, а пречистват. Опитай пак да надникнеш...Поздравления за красивите стихове, Яна!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...