Любимецът на Господ
Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете
с десетки чифтове цветя.
Не ми покривайте нозете,
със кърпи мокри от тъга...
Дори не викайте Свещеник!
Да пее другиму прощални песни!
Аз искам с дъх да ми прошепнеш,
над мен, че ще приклякаш често.
И много дълго ще говориш,
как още само мен обичаш.
Душата си не ще отвориш,
и никой няма да те разсъблича...
А аз ще се напъвам кански
да вдишам въздуха над восъка.
Пръстта ще ровя с изподрани -
ръце до кръв, да те докоснат...
Ала камбаната мълчи ина́то,
и никой не брои за помен.
Сълзите пръхнат като в лято,
ожарило дърво до корен...
И аз, любимецът на Бога
ще гледам хрисимо небето -
блажен, че времето пред гроба,
е даром само да съм с теб...
©тихопат.
Данаил Антонов
06.02.2024
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Казвай си, Дани, щом ти е нужно да си казваш. Само не заменяй мислите за смъртта с миговете живот
-
Финалът!
-
Именно, Дени. Рано е, само че човек е хубаво да знае и да казва какво иска и не иска след смъртта си. А и в крайна сметка за там ред няма. Бил съм пред портите няколко пъти и знам. Никога не си подготвен, ала не е лошо в дните на блаженото си житие да подготвиш тия неща. Много често в предверието на смъртта в нас крещи егоизма и не мислим за тия, дето ще ни оплакват... Ала не е редно. Така мисля аз. 🙂
-
Дани, рано ти е, приятелю
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Не, Дени. Никога не заменям и не бъркам понятията. Не, че съм безгрешен в това отношение, ала имах достатъчно "добри" учители, които да ми покажат как не се прави 😁