Любимецът на Господ
Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете
с десетки чифтове цветя.
Не ми покривайте нозете,
със кърпи мокри от тъга...
Дори не викайте Свещеник!
Да пее другиму прощални песни!
Аз искам с дъх да ми прошепнеш,
над мен, че ще приклякаш често.
И много дълго ще говориш,
как още само мен обичаш.
Душата си не ще отвориш,
и никой няма да те разсъблича...
А аз ще се напъвам кански
да вдишам въздуха над восъка.
Пръстта ще ровя с изподрани -
ръце до кръв, да те докоснат...
Ала камбаната мълчи ина́то,
и никой не брои за помен.
Сълзите пръхнат като в лято,
ожарило дърво до корен...
И аз, любимецът на Бога
ще гледам хрисимо небето -
блажен, че времето пред гроба,
е даром само да съм с теб...
©тихопат.
Данаил Антонов
06.02.2024
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
