Feb 6, 2024, 11:48 PM

Любимецът на Господ

821 1 5

Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът. 
И дъсченият дом не ми пълнете
с десетки чифтове цветя. 
Не ми покривайте нозете, 
със кърпи мокри от тъга... 
Дори не викайте Свещеник! 
Да пее другиму прощални песни! 
Аз искам с дъх да ми прошепнеш, 
над мен, че ще приклякаш често. 
И много дълго ще говориш, 
как още само мен обичаш. 
Душата си не ще отвориш, 
и никой няма да те разсъблича... 
А аз ще се напъвам кански
да вдишам въздуха над восъка. 
Пръстта ще ровя с изподрани - 
ръце до кръв, да те докоснат... 
Ала камбаната мълчи ина́то, 
и никой не брои за помен. 
Сълзите пръхнат като в лято, 
ожарило дърво до корен... 
И аз, любимецът на Бога 
ще гледам хрисимо небето - 
блажен, че времето пред гроба, 
е даром само да съм с теб... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов
06.02.2024

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Вале!🙂
    Не, Дени. Никога не заменям и не бъркам понятията. Не, че съм безгрешен в това отношение, ала имах достатъчно "добри" учители, които да ми покажат как не се прави 😁
  • Казвай си, Дани, щом ти е нужно да си казваш. Само не заменяй мислите за смъртта с миговете живот
  • Финалът!
  • Именно, Дени. Рано е, само че човек е хубаво да знае и да казва какво иска и не иска след смъртта си. А и в крайна сметка за там ред няма. Бил съм пред портите няколко пъти и знам. Никога не си подготвен, ала не е лошо в дните на блаженото си житие да подготвиш тия неща. Много често в предверието на смъртта в нас крещи егоизма и не мислим за тия, дето ще ни оплакват... Ала не е редно. Така мисля аз. 🙂
  • Дани, рано ти е, приятелю

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...