Любимото момче - остана тъй далече,
не мога да го върна за нищо на света,
сърцето страдаше, болеше,
стига вече - таз тъга, тоз мрак и самота.
Любимото момче - от мен си тръгна
без дори да се обърне, така стоях,
с наведена глава, в душата мъката горчива
спомняше ми с болка любовта.
Любимото момче - аз толкоз го обичах,
не знаех, че при друга е сега,
нима аз можех да простя и да отричам
своята тежка, нечовешка съдба. ...