Любимото момче
не мога да го върна за нищо на света,
сърцето страдаше, болеше,
стига вече - таз тъга, тоз мрак и самота.
Любимото момче - от мен си тръгна
без дори да се обърне, така стоях,
с наведена глава, в душата мъката горчива
спомняше ми с болка любовта.
Любимото момче - аз толкоз го обичах,
не знаех, че при друга е сега,
нима аз можех да простя и да отричам
своята тежка, нечовешка съдба.
Любимото момче - остана тъй далече,
без обич и без ласки, само във вечерта
то мислеше, че може, повярвай ми, човече,
да има толкоз ''готина'' съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Памела Все права защищены
