16 мар. 2008 г., 09:55

Любимото момче

1.5K 0 2
Любимото момче - остана тъй далече,
не мога да го върна за нищо на света,
сърцето страдаше, болеше,
стига вече - таз тъга, тоз мрак и самота.

Любимото момче - от мен си тръгна
без дори да се обърне, така стоях,
с наведена глава, в душата мъката горчива
спомняше ми с болка любовта.

Любимото момче - аз толкоз го обичах,
не знаех, че при друга е сега,
нима аз можех да простя и да отричам
своята тежка, нечовешка съдба.

Любимото момче - остана тъй далече,
без обич и без ласки, само във вечерта
то мислеше, че може, повярвай ми, човече,
да има толкоз ''готина'' съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...