Любимото момче
Любимото момче - остана тъй далече,
не мога да го върна за нищо на света,
сърцето страдаше, болеше,
стига вече - таз тъга, тоз мрак и самота.
Любимото момче - от мен си тръгна
без дори да се обърне, така стоях,
с наведена глава, в душата мъката горчива
спомняше ми с болка любовта.
Любимото момче - аз толкоз го обичах,
не знаех, че при друга е сега,
нима аз можех да простя и да отричам
своята тежка, нечовешка съдба.
Любимото момче - остана тъй далече,
без обич и без ласки, само във вечерта
то мислеше, че може, повярвай ми, човече,
да има толкоз ''готина'' съдба.
не мога да го върна за нищо на света,
сърцето страдаше, болеше,
стига вече - таз тъга, тоз мрак и самота.
Любимото момче - от мен си тръгна
без дори да се обърне, така стоях,
с наведена глава, в душата мъката горчива
спомняше ми с болка любовта.
Любимото момче - аз толкоз го обичах,
не знаех, че при друга е сега,
нима аз можех да простя и да отричам
своята тежка, нечовешка съдба.
Любимото момче - остана тъй далече,
без обич и без ласки, само във вечерта
то мислеше, че може, повярвай ми, човече,
да има толкоз ''готина'' съдба.
© Памела All rights reserved.
