Пами (Памела)
111 21
Mar 16, 2008, 9:55 AM

Любимото момче 

  Poetry » Love
1267 0 2
Любимото момче - остана тъй далече,
не мога да го върна за нищо на света,
сърцето страдаше, болеше,
стига вече - таз тъга, тоз мрак и самота.

Любимото момче - от мен си тръгна
без дори да се обърне, така стоях,
с наведена глава, в душата мъката горчива
спомняше ми с болка любовта.

Любимото момче - аз толкоз го обичах,
не знаех, че при друга е сега,
нима аз можех да простя и да отричам
своята тежка, нечовешка съдба.

Любимото момче - остана тъй далече,
без обич и без ласки, само във вечерта
то мислеше, че може, повярвай ми, човече,
да има толкоз ''готина'' съдба.

© Памела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??