23 jun 2016, 17:33

"ЛюбоФ"

  Poesía » Otra
1.1K 2 9

Вече съм мъртва, вече не дишам....

Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?

Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....

Болката  едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...

без дъх за живот....

 

Чакам онзи див вятър, който ще разпилее косите  ми в бялото

на снегa.

Никога повече няма да видя сълзите си,

нито раните на хората нанесени от ръцете ми,

нито своите собствени разрези,

нито капещите лъжливи обещания,

в сатен от „любоФ“....

 

Вече съм мъртва, вече не дишам...

Не искам да се будя... Истината е болка,

а винoто е на привършване.....

 

автор: Моника С.

дата: 23.06.2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Атмосферата е красива. Предполагам, че критиката е на друга основа. На личните отношения не им е мястото тук. Поздрав, Моника!
  • Мони, да знаеш, че всички чакаме с нетърпение следващото ти произведение...
  • Жал ми е за теб, Lizard-King.... Ти никога няма да се промениш! Но поне може да опиташ.. за твое собствено добро е.... Всичко най- прекрасно в живота!
  • Lizard-King, пък вие си мислете каквото си щете, ама не коментирайте. Може ли? Или се съобразявайте с правилника - без нападки към личността.
  • Толкова злост и омраза на едно място не бях виждала! Този господин, дето се зове "Кралят", си избива комплексите тук и трябва само и единствено да се правим че го няма. Стихът е хубав, пиши си, Мони, да не ти пука от такива пепелянки!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...