23 июн. 2016 г., 17:33

"ЛюбоФ"

1.1K 2 9

Вече съм мъртва, вече не дишам....

Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?

Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....

Болката  едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...

без дъх за живот....

 

Чакам онзи див вятър, който ще разпилее косите  ми в бялото

на снегa.

Никога повече няма да видя сълзите си,

нито раните на хората нанесени от ръцете ми,

нито своите собствени разрези,

нито капещите лъжливи обещания,

в сатен от „любоФ“....

 

Вече съм мъртва, вече не дишам...

Не искам да се будя... Истината е болка,

а винoто е на привършване.....

 

автор: Моника С.

дата: 23.06.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Атмосферата е красива. Предполагам, че критиката е на друга основа. На личните отношения не им е мястото тук. Поздрав, Моника!
  • Мони, да знаеш, че всички чакаме с нетърпение следващото ти произведение...
  • Жал ми е за теб, Lizard-King.... Ти никога няма да се промениш! Но поне може да опиташ.. за твое собствено добро е.... Всичко най- прекрасно в живота!
  • Lizard-King, пък вие си мислете каквото си щете, ама не коментирайте. Може ли? Или се съобразявайте с правилника - без нападки към личността.
  • Толкова злост и омраза на едно място не бях виждала! Този господин, дето се зове "Кралят", си избива комплексите тук и трябва само и единствено да се правим че го няма. Стихът е хубав, пиши си, Мони, да не ти пука от такива пепелянки!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...