Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот....
Чакам онзи див вятър, който ще разпилее косите ми в бялото
на снегa.
Никога повече няма да видя сълзите си,
нито раните на хората нанесени от ръцете ми,
нито своите собствени разрези,
нито капещите лъжливи обещания,
в сатен от „любоФ“.... ...