"ЛюбоФ"
Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот....
Чакам онзи див вятър, който ще разпилее косите ми в бялото
на снегa.
Никога повече няма да видя сълзите си,
нито раните на хората нанесени от ръцете ми,
нито своите собствени разрези,
нито капещите лъжливи обещания,
в сатен от „любоФ“....
Вече съм мъртва, вече не дишам...
Не искам да се будя... Истината е болка,
а винoто е на привършване.....
автор: Моника С.
дата: 23.06.2016 г.
© Моника Стойчева All rights reserved.
