30 abr 2005, 19:29

Любов

  Poesía
1.1K 0 1

                  

                   Безсилен съм да намеря  прости думи,

                   с които обичта си днес ще ти призная.

                   Любовта е толкова свято и красиво нещо,

                   че какво бихме правили без нея? Не зная...

 

                   Тя като лъчи на топло юлско слънце,

                   ни сгрява и ни прави по-добри, щастливи.

                   Не трябва да е много – дори едничко зрънце,

                   за да полетим към просторите красиви!

 

                   И трябва като сеячите зърна любов да сеем,

                   сред нас, в душите ни човешки – догде сме живи.

                   Та нали от нея водим своето начало? За да оцелеем

                   ни е нужна Тя -  с погледи изгарящи и мълчаливи...! 

                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добър финал! В началото си безсилен да намериш думите, а се оказва, че те не са ти нужни))Браво!6

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...