Apr 30, 2005, 7:29 PM

Любов

  Poetry
1.1K 0 1

                  

                   Безсилен съм да намеря  прости думи,

                   с които обичта си днес ще ти призная.

                   Любовта е толкова свято и красиво нещо,

                   че какво бихме правили без нея? Не зная...

 

                   Тя като лъчи на топло юлско слънце,

                   ни сгрява и ни прави по-добри, щастливи.

                   Не трябва да е много – дори едничко зрънце,

                   за да полетим към просторите красиви!

 

                   И трябва като сеячите зърна любов да сеем,

                   сред нас, в душите ни човешки – догде сме живи.

                   Та нали от нея водим своето начало? За да оцелеем

                   ни е нужна Тя -  с погледи изгарящи и мълчаливи...! 

                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добър финал! В началото си безсилен да намериш думите, а се оказва, че те не са ти нужни))Браво!6

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...