30 апр. 2005 г., 19:29

Любов

1.1K 0 1

                  

                   Безсилен съм да намеря  прости думи,

                   с които обичта си днес ще ти призная.

                   Любовта е толкова свято и красиво нещо,

                   че какво бихме правили без нея? Не зная...

 

                   Тя като лъчи на топло юлско слънце,

                   ни сгрява и ни прави по-добри, щастливи.

                   Не трябва да е много – дори едничко зрънце,

                   за да полетим към просторите красиви!

 

                   И трябва като сеячите зърна любов да сеем,

                   сред нас, в душите ни човешки – догде сме живи.

                   Та нали от нея водим своето начало? За да оцелеем

                   ни е нужна Тя -  с погледи изгарящи и мълчаливи...! 

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добър финал! В началото си безсилен да намериш думите, а се оказва, че те не са ти нужни))Браво!6

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...