4 nov 2009, 21:08

Любов

1.3K 0 5

Любов невъзвратима, любов еднопосочна.
И слаба, и ранима, и силна и порочна.
Любов недоживяна, любов недоразбрана.
Отнесена и смела, по пътя си поела.
Отхвърлена от всички и всички победила.
Любов невъзмутима, сърцето ми ранила.
Лелеяна и нежна, и бурна, и метежна.
Не кротка и прилежна, а сила центробежна.
И горда, и тревожна, човешка и набожна.
Гореща, като огън, от огън обгорена.
Понякога си проста, понякога си сложна.
Понякога си светла и често невъзможна.
Понякога си тъжна, понякога си мила.
За никакво богатство не бих те заменила.
И крехка и желязна, и топла, и опасна.
И мъдра и нещастна, ти няма да изгаснеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е,Зори!!!
  • Не е странно.
  • Кой беше тоя Недялко Йорданов бе?
  • Странно... и моята асоциация беше същата.
  • Любов необяснима, любов невероятна,
    не пухкава и зрима, не топла и приятна,
    не лека и минутна,от щастие обзета
    край печката уютна до плюшени пердета.

    Любов необяснима, рискована и тайна,
    любов необяснима, до болка всеодайна,
    без никакви облаги, и ордени, и сметки,
    изгаряна на клада, затваряна в решетки.

    Любов необяснима, без думи и без звуци,
    с разтворени зеници и стиснати юмруци,
    от много любови единствено възможна,
    за да останем хора в епохата тревожна.

    Любов необяснима, най-истинска и свята,
    прониквай във главите, навлизай във сърцата,
    когато те обстрелват със бомби и куршуми,
    когато те замерват със камъни и думи.

    Любов необяснима и винаги нелесна,
    понякога горчива, но непременно честна,
    убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
    във чистите сърца на децата ни невръстни.

    Любов необяснима, любов необяснима,
    във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,
    ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
    любов необяснима, любов необяснима.

    Недялко Йорданов

    асоциация някаква

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...