4.11.2009 г., 21:08

Любов

1.3K 0 5

Любов невъзвратима, любов еднопосочна.
И слаба, и ранима, и силна и порочна.
Любов недоживяна, любов недоразбрана.
Отнесена и смела, по пътя си поела.
Отхвърлена от всички и всички победила.
Любов невъзмутима, сърцето ми ранила.
Лелеяна и нежна, и бурна, и метежна.
Не кротка и прилежна, а сила центробежна.
И горда, и тревожна, човешка и набожна.
Гореща, като огън, от огън обгорена.
Понякога си проста, понякога си сложна.
Понякога си светла и често невъзможна.
Понякога си тъжна, понякога си мила.
За никакво богатство не бих те заменила.
И крехка и желязна, и топла, и опасна.
И мъдра и нещастна, ти няма да изгаснеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е,Зори!!!
  • Не е странно.
  • Кой беше тоя Недялко Йорданов бе?
  • Странно... и моята асоциация беше същата.
  • Любов необяснима, любов невероятна,
    не пухкава и зрима, не топла и приятна,
    не лека и минутна,от щастие обзета
    край печката уютна до плюшени пердета.

    Любов необяснима, рискована и тайна,
    любов необяснима, до болка всеодайна,
    без никакви облаги, и ордени, и сметки,
    изгаряна на клада, затваряна в решетки.

    Любов необяснима, без думи и без звуци,
    с разтворени зеници и стиснати юмруци,
    от много любови единствено възможна,
    за да останем хора в епохата тревожна.

    Любов необяснима, най-истинска и свята,
    прониквай във главите, навлизай във сърцата,
    когато те обстрелват със бомби и куршуми,
    когато те замерват със камъни и думи.

    Любов необяснима и винаги нелесна,
    понякога горчива, но непременно честна,
    убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
    във чистите сърца на децата ни невръстни.

    Любов необяснима, любов необяснима,
    във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,
    ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
    любов необяснима, любов необяснима.

    Недялко Йорданов

    асоциация някаква

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...