5 sept 2007, 9:26

любов!?

  Poesía
652 0 1

Любов...
Какво ли е това!?
Не го измислих до сега.
Дали е змеят, влязъл в тебе,
или е пърхащите пеперуди!?
Гори веднъж, а после гъделичка,
сълзите бликат, кръвта ти кипва, 
падаш, ставаш и пак обичаш
и всичко в тебе до болка срича.
Нямаш думи и имаш много 
и щом говориш, те съдят строго,
не можеш даже едничък трепет
с тях в миг  да изкажеш,
но любовта не е роман или поема,
тя е живата във теб вселена,
всяко заспало кътче в тебе
пробужда се от трепета й лек,
въ вода превръща кубче лед.
И притчи стари за нея спорят,
едните казват: тя вода е в шепи.
Не стискай здраво ще се изплъзне!
А други казват: тя е вяра сляпа.
Очите си ти буден дръж,
че всичко свършва изведнъж.
И в споровете губи се основата -
тя е надеждата, опората,
за нея няма невъзможност,
тя тръпне в теб чак до тревожност.
А описанията почват да ме смайват,
то съвършенството е само в рая,
в този свят със недостатъци
търсиме единствено най-святото -
сърцето и душата на човека,
а срещнем ли добра душа,
покорно свеждаме глава.
И стигнахме до притчата, където
мъжът е съд, жената - течност в него,
ако здраво стъпил си ти на земята,
то течността не ще да е разлята,
ако с отрова не разбъркаш течността,
кален ще си за ударите външни.
Свършиха се  притчите за нея,
а аз отново пак не смея - да каже твърдо:
Тя любовта е...!?
Нещо...
щом със теб се срещне,
римите не си намират място,
а на прозата и  става тясно
и губи смисъла да се описва,
щом всичко във живота е орисано -
от любов се раждаме и за любов копнеем -
остатъка са само въжделения!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...