5.09.2007 г., 9:26

любов!?

649 0 1

Любов...
Какво ли е това!?
Не го измислих до сега.
Дали е змеят, влязъл в тебе,
или е пърхащите пеперуди!?
Гори веднъж, а после гъделичка,
сълзите бликат, кръвта ти кипва, 
падаш, ставаш и пак обичаш
и всичко в тебе до болка срича.
Нямаш думи и имаш много 
и щом говориш, те съдят строго,
не можеш даже едничък трепет
с тях в миг  да изкажеш,
но любовта не е роман или поема,
тя е живата във теб вселена,
всяко заспало кътче в тебе
пробужда се от трепета й лек,
въ вода превръща кубче лед.
И притчи стари за нея спорят,
едните казват: тя вода е в шепи.
Не стискай здраво ще се изплъзне!
А други казват: тя е вяра сляпа.
Очите си ти буден дръж,
че всичко свършва изведнъж.
И в споровете губи се основата -
тя е надеждата, опората,
за нея няма невъзможност,
тя тръпне в теб чак до тревожност.
А описанията почват да ме смайват,
то съвършенството е само в рая,
в този свят със недостатъци
търсиме единствено най-святото -
сърцето и душата на човека,
а срещнем ли добра душа,
покорно свеждаме глава.
И стигнахме до притчата, където
мъжът е съд, жената - течност в него,
ако здраво стъпил си ти на земята,
то течността не ще да е разлята,
ако с отрова не разбъркаш течността,
кален ще си за ударите външни.
Свършиха се  притчите за нея,
а аз отново пак не смея - да каже твърдо:
Тя любовта е...!?
Нещо...
щом със теб се срещне,
римите не си намират място,
а на прозата и  става тясно
и губи смисъла да се описва,
щом всичко във живота е орисано -
от любов се раждаме и за любов копнеем -
остатъка са само въжделения!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...