23 may 2008, 7:59

любов

  Poesía
1.6K 0 3

Чувам гласа ти,

усещам дъха ти

в студените, самотни нощи!

Но любовта я няма!

Горещи целувки

изтиват по тялото ми

като сутрешно кафе!

Любовта ни се изпарява

като вода от джезве...

Сълзите се превръщат

в сутрешна роса!

А очите ми са

угаснали въглени

от самотната любов!

Ето, свърши нощта,

това е споменът от любовта!

Докато сърцето не открие

една нова зора!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Новата Зора...ще донесе щастието...
    с обич за теб, Боряна...трогна ме.
  • Винаги е тъжно, когато една любов си отива, но пък колко е хубаво като срещнеш новаОт сърце ти желая да те огрее "нова зора" мила,БорянаПоздрав, силен стих!
  • Пожелавам сърцето да открие новата зора! Докосна ме с този стих! Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...