Чувам гласа ти,
усещам дъха ти
в студените, самотни нощи!
Но любовта я няма!
Горещи целувки
изтиват по тялото ми
като сутрешно кафе!
Любовта ни се изпарява
като вода от джезве...
Сълзите се превръщат
в сутрешна роса!
А очите ми са
угаснали въглени
от самотната любов!
Ето, свърши нощта,
това е споменът от любовта!
Докато сърцето не открие
една нова зора!
© Боряна Ганчева All rights reserved.
От сърце ти желая да те огрее "нова зора" мила,БорянаПоздрав, силен стих!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
