23.05.2008 г., 7:59

любов

1.6K 0 3

Чувам гласа ти,

усещам дъха ти

в студените, самотни нощи!

Но любовта я няма!

Горещи целувки

изтиват по тялото ми

като сутрешно кафе!

Любовта ни се изпарява

като вода от джезве...

Сълзите се превръщат

в сутрешна роса!

А очите ми са

угаснали въглени

от самотната любов!

Ето, свърши нощта,

това е споменът от любовта!

Докато сърцето не открие

една нова зора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Новата Зора...ще донесе щастието...
    с обич за теб, Боряна...трогна ме.
  • Винаги е тъжно, когато една любов си отива, но пък колко е хубаво като срещнеш новаОт сърце ти желая да те огрее "нова зора" мила,БорянаПоздрав, силен стих!
  • Пожелавам сърцето да открие новата зора! Докосна ме с този стих! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...