Чувам гласа ти,
усещам дъха ти
в студените, самотни нощи!
Но любовта я няма!
Горещи целувки
изтиват по тялото ми
като сутрешно кафе!
Любовта ни се изпарява
като вода от джезве...
Сълзите се превръщат
в сутрешна роса!
А очите ми са
угаснали въглени
от самотната любов!
Ето, свърши нощта,
това е споменът от любовта!
Докато сърцето не открие
една нова зора!
© Боряна Ганчева Всички права запазени
с обич за теб, Боряна...трогна ме.